След малко се прибирам от офиса и смятам да мина през пицарията да си взема любимата ми пица с шунка и гъби. Днес едвам довърших това, която трябваше да прочета, но така е винаги в събота и неделя, когато не се забавлявам, а идвам до офиса както в нормален работен ден. Не се оплаквам, не всеки работи така, за да стане доктор, но тези, които го правят работят точно така. Все още следя новините, имам си нов любим вестник - Ню Йорк Таймс, също и Кориере делла Сера, особено финансовите новини, но за тях имам все по-малко време. Не съм започнал с тоталната работа само и единствено по тезиса ми. Дори се оформя нещо като почивка в края на месеца, а и почти всеки ден си взимам филм. Вчера беше Бенелю 13 на Бесон, което беше малко пресилена версия на Пловдив по управлението на Жан Виденов (без бомбата и патриотичната част: свобода, равенство и братство).

Вчера изгубих 2 часа да си говоря с една българка, която се преструваше, че е забравила да говори български и постоянно използваше италиански междуметия. Изгубих е в добрия смисъл, защото от Щатите не бях говорил толкова глупости наведнъж. Само малко е неприятно заради подхода към нещата: България е зле, Италия е зле и всички за зле. Има хора, които навсякъде се чувстват добре, а има такива на които навсякъде нещо не им е наред. Повечето българи са от втория тип и като започнат да си разказват някакви спичащи истории, не се спират, което е супер смотано. Лично аз нямам време за такива неща и ако някой започне с подобни истории, гледам да отклоня темата в друга посока. Но беше интересно, че говорих на пловдивски жаргон (което е различно от диалекта на хората от пловдивските села, които напоследък са се преместили да живеят в града). Също си спомням как преди около 2 месеца за пръв път от няколко години казах "майна" и то докато говорех с брат ми :)

Също слушах някой неща от iTunes. Поръчах си един диск от UK и ще чакам около 2 седмици да дойде. Много мразя така, все едно съм в България и обяснявам на местния музикален магазин какво искам, а те обещават да го доставят след около година-две, ако всичко е нормално. Алтернативата е предплатената карта на iTunes, която вече е достъпна и в Италия, но не и в моето населено място, разбира се. Нищо, Милано, нали и без това ще остана там за ден и нещо като се връщам от Прага.

От много време мисля да напиша нещо в блога ми. За Пловдив и по-точно за това да си от втория град, както и за пловдивчаните, които живеят в София и се наричат софиянци. За Харвард и Йейл, както и за Венеция и Генуа. Не знам някой от Генуа да се нарича венецианец, нищо, че са загубили всичките войни с тях. Когато живеех в София ме агитираха да гласувам за кмет. Аз им обяснявах: как да гласувам за кмет на София след като не съм от София. Те ми казваха, че след като живея в София, мога да си направя някаква регистрация и т.н. и не можеха да разберат как така не съм бил от София след като съм живеел в София и не съм проявявал желание да гласувам за кмет, за да определя бъдещето на най-важното място във вселената. Трябваше да завърша с: "Христофор Колумб все пак не е бил венецианец", но понеже няма да имам време да напиша всичко като отделен пост го слагам сбито тук.

След толкова много обяснения (глупости), не ми остава нищо друго, освен най-приятната част. Шунка с гъби в неделя вечер.

сладко!:)))
И наздраве!:)))