Днес е малко по-студено от зоната на комфорт и денят започва твърде бавно, дори за неделя. След интензивна седмица и докато бера ядове с едни евреи, решавам да отворя FT. Необичайно, намирам статия за една японска пианистка, която говори за изкуството си и се сещам за 2004. Времето беше подобно, дъждът беше студен и не знам кой и как ме беше убедил да отида в концертната зала в Улвърхямптън.

Сега си спомням. Съвременната музика на Константин. Пианситката беше на средна възраст, руса коса, малко повече грим отколкото трябва. Изпълнението ми хареса. Беше технично, модерно и без много чувство. Дори да беше малко повърхностно, явно ме беше впечатлило, защото накрая отидох при нея и й казах с най-абсурдното подобие на френски акцент, че е било "гениално".

Попита ме откъде съм. Аз отговорих: "Източна Европа."