Високият звук от CNN малко ми пречи да си събера мислите, но колкото успея да се съсредоточа смятам да напиша за ваканцията си до тук. В момента съм в Прага, в един приятен хотел в един квартал, който прилича на работнически, но се строи и минават интересни трамваи. Тъкмо се върнах от вечеря, където храната беше нормална, а ресторантът беше мека форма на лош вкус - смесени постмодернизъм, класическа музика, интернет кафе и MTV на плосък екран. Но много ресторанти смесват противоречащи си стилове в София, да не говорим, че София е една съвкупност от противоречащи си архитектурни стилове.

В Прага е студено. Но пък летището беше модерно, а хората - приветливи. Много сме уморени и ние не знаем от какво. Пътувахме от Римини тази сутрин. В Римини беше чудесно. Плаж (малко комерсиална история, но все пак много добре), ситен пясък, чисто, солено море, слънце, вечерни забавления, морска храна, сладолед и чудесно изкарване. Имаше някакви прекъсвания на интернет, но като цяло беше добре, а за закуска имаше папая в плодовата салата. Също смокини и ананас. Жалко, че останахме само един ден. Беше прекрасно място. Дори намерихме някакъв магазин за български стоки навътре в градчето. Понякога ми липсва българската храна - особено сарми.

В Римини пристигнахме от Венеция като сменихме 3 експресни влака. Много хора пътуваха за морето и в последния влак вдигнахме някакви хора, които ни стояха на местата. Един черен човек също стана, но мястото не беше наше. После дойде едно момиче без място и седна, но черният човек се върна и вдигна момичето. Имаше и разни крещящи деца, но добре че пристигнахме бързо. Във Венеция за моя най-голяма изненада ми хареса. Намерих добър хотел, а стаята гледаше към Канале гранде. Чудесно място в хотел с малко объркана архитектура. И разходката във Венеция си я биваше, само дето ресторантите не бяха типично венециански, а от сорта на китаец собственик на пицария, но не беше лоша храната.

Момичето стигна до гениалното прозрение, че иска да бъде богата, за да ходи където си иска и прави каквото си иска. Решихме, че ние и сега горе-долу правим така. Приятно. Имахме и писмо от Арлийн и Майк. Те са готини.

И нещо странно. В предишен пост имам един отговор, че ако питам някой как е в България, но не се интересувам как е, то аз съм лицемер и ако в Италия това е нормално, то в България трябва наистина да се интересуваш как е отсрещната страна, за да зададеш този въпрос. Това не е лицемерие, а начин да започнеш непринуден разговор. Не е възпитано човек да се оплаква, още повече на някои, който е срещнал преди минути. И това поведение не е типично само за Италия, а от Индия, през европейските страни до Съединените Щати. За други места не знам, защото не съм бил там. Но в никакъв случай не искам да засегна българите според които това е неразделна част от българската култура като кимането, което значи "не" и разни други странни неща. Сетих се и какво е казал Чърчил когато България обявява война на Англия "Онези, които си казват "Честита баня!" като се изкъпят, те ли ни обявиха война?".

Прага, Чехия

Все така мразиш мястото, от което произхождаш. ;)
Приятно пътуване!