Доста е чудно, че след като хората сме изключително сложни същества с душа, то при определи обстоятелства реагираме винаги по един и същ начин. Например, когато намалее светлината, всички се променяме. Някои от нас направо изперкват. Въпреки, че не съм много сигурен, подозирам, че всичко това е една поредица от химически реакции. Може би е възможно да разберем какво точно става, както и вероятно да въздействаме на този процес с това, което ни е под ръка.

Една друга зима, преди няколко години ми бях в едно италианско градче и умирах от скука. Срещу красивата старинна къща имаше едно магазинче за музика. Имаше страшно много неща, включително колекционерски рядкости. По-новите ги нямаше. Беше мрачно и тъкмо беше завалял сняг, както сега. След кратък разговор с продавача на (тогава) развален италиански, си купих първия албум на Отекър. Тогава mp3 плеърите бяха смехотворни и за това слушах всичко на верния си дискман Сони.

Сега дискът не е при мен, но вече така или иначе всичко е достъпно през youtube. Enjoy.

Въпреки,че има хора,които сеят само тъмнина!Поздрави!