Тъкмо разбрах, че колежката ми, която трябваше да стане доктор на науките заедно с мен този Декември е починала от инфаркт. Това е ужасна новина, защото Елиза беше чудесен човек. Когато отидох в Италия всички се държаха малко дръпнато, защото бях от България и не говорех италиански. Тя не говореше английски, но винаги се държеше много мило и открито. Спомням си как си говорехме за селяните и гражданите. Тя е от някакво много малко селище в Алпите. Каза, че предпочита селяните, защото са по-открити хора. Беше touchy person. Разменяше си целувки с всички и винаги се усмихваш, ако си покрай нея.

Предполагам, че била доста стресирана последните месеци заради докторантурата. Те бяха една групичка, които искаха повече време, за да си подготвят дисертациите, но всичко трябваше да бъде в срок. Сега, след като Елиза си отиде, ставаме 9. Сред най-добрите в Италия сме, а сега сме вече с един човек по-малко. Няма да забравя в рибния ресторант на неаполитанеца, когато вечеряхме всичките колеги, тогава и спорехме за гражданите и селяните. Или пък когато ходех по работа в къщата на Тодеските и винаги минавах през техния офис. Или пък като се срещахме по улиците. Беше прекрасен човек.

Почивай в мир, Елиза.

гадно..